Представата за женска красота постоянно се мени – в миналото за изключително красиви са се смятали рубенсовите форми, а днес пък е напълно обратното – неестествено слабите манекенки се считата за красавици. Но едно не се променя – дамското бельо преди и сега е облеклото, което най-добре допълва всяка женска фигура.

Сексапилното бельо обикновено означава фина и почти прозрачна материя, падаща разкочно върху тялото на тялото и покриващо най-съблазнителните части от него.

Още от древността хората са измислили корсетът то силно пристегнат. През Средновековието било модерно бюстовете да са малки и стегните. Затова корсетити били използвани с цел по-скоро да смачкват бюста, а не да го повдигат. След това по времето на Ренесанса модата повелявала корсетите да са с конусовидна форма, а по-точно жените трбявало да бъдат с много тесни талии и плоски кореми. Именно през този период корсетите били използвани за пристягане, като се налагало някой да облича дамите, за да може да стегне максимално бельото и жената да изглежда страшно слаба. Не след дълго тази моде срещнала отпор главно сред лекарите, които заклеймили този тип корсети, защото увреждали ребрата и дори вътрешните органи на жените. Не била необичайна гледката дама да припадне заради прекалено стегнатия корсет и невъзможността да диша в него.

18-ти век внесъл лъч надежда и корсетите все още се ползвали като пристягащи уреди за мъчение, но и на тях започнало да се гледа като на красива дреха, украсена с тюл и дантела. Докторите отново протестирали срещу този вид облекло, защото предизвиквало деформациии на тялото. Този път обществото се вслушало в думите им и дори забранили използването на корсети за известно време.

След известно време корсетите и бюстиетата се шиели като бельо, но и като горна дреха с красиви орнаменти по нея. Разбира се, моделите вече били коренно различни. Тогава известен дизайнер създал моделът бюстие, което има връзки отпред и позволявал на дамите да се обличат и събличат сами.